„Димитрие Чуповски“ бр.13, 1000 Скопје +38923244000 ic@mchamber.mk
11.06.2025
Предлагач е Владата на РСМ
II. ЦЕЛИТЕ, НАЧЕЛАТА И ОСНОВНИТЕ РЕШЕНИЈА НА ПРЕДЛОГОТ НА ЗАКОН Со Предлог на Закон за електронските комуникации се врши усогласување со Директивата (ЕУ) бр.2018/1972 на Европскиот парламент и на Советот на Европа од 11 декември 2018 година за донесување на Европски законик за електронски комуникации со CELEX број 32018L1972 и со Регулативата (ЕУ) бр.2024/1309 на Европскиот парламент и на Советот на Европа од 29 април 2024 година за донесување на Законот за гигабит инфраструктура со CELEX број 32024R1309 Со усогласување со Директивата 2018/1972 Европскиот законик за електронски комуникации ќе се постигне: 1. Повисок квалитет на услугите 1.1. се подобрува брзината и покриеноста на поврзувањето со цел: - да се направи попривлечно за сите компании да инвестираат во нови инфраструктури со врвен квалитет, насекаде во ЕУ, и локално и преку националните граници; - да се воведат попредвидливи правила за заедничко инвестирање и да се промовира споделување на ризикот при ширење на мрежи со многу висок капацитет, вклучително и 5G мрежи и - да се промовира одржлива конкуренција во корист на потрошувачите. 2. Зголемена заштита на потрошувачите 2.1. Се обезбедува заштита на потрошувачите без оглед дали тие комуницираат преку традиционални (повици, СМС) или веб-базирани услуги. Со Директивата: - им се наложува на давателите на електронски комуникациски услуги да обезбедуваат, бесплатно и на јасен и разбирлив начин, збир на информации за давателот, видот на услугата, цената, времетраењето итн. - се обезбедува дека сите потрошувачи имаат пристап до достапни комуникациски услуги, вклучително и соодветен широкопојасен интернет пристап, за услуги како што се е-влада, онлајн банкарство и видео повици; - се дава еквивалентен пристап до комуникациите за крајните корисници со попреченост; - се обезбедува дека меѓународните разговори во рамките на ЕУ нема да чинат повеќе од 19 центи за минута; - се промовира тарифната транспарентност и споредба на договорните понуди; - се гарантира подобра безбедност од хакирање; - се обезбедува заштита на потрошувачите кои се претплатуваат на пакет услуги и - се ограничува на времетраењето на корисничкиот договор на максимум 24 месеци. 2.2. По исклучок, им се дозволува на земјите-членки да усвојат закони со кои се наложуваат покуси максимални договорни периоди